Neuralink на Елон Мъск – историята на тази футуристична идея и всичко, което трябва да знаете за нея

За да разберем по-добре какво представлява Neuralink и какво цели да постигне, смятаме, че е важно първо да направим крачка назад и да погледнем към човека, който стои зад нейното създаване. За тези от вас, които са чували за него, няма нужда да се казва много, историята и постиженията му говорят сами за себе си, но за тези, които не знаят за него, той се казва Илон Рийв Мъск. В реалния живот той е въплъщение на това, което се опитва да олицетвори супергероят на Marvel Железен човек – истинска загадка, която се опитва да внесе множество положителни промени в нашето общество.

По стечение на обстоятелствата той е човекът, без когото нямаше да имаме, в лицето на PayPal, практична онлайн алтернатива на съществуващите системи за плащане като чекове и парични преводи. И не само, той е и един от съоснователите на Tesla, Inc. (известна преди като Tesla Motors), най-ценният в момента производител на автомобили в Америка. Усилията на Tesla не се изчерпват само с иновации и масово разширяване на пазара на електрически автомобили, но се насочват и към подобряване на технологиите за съхранение на енергия, както и към производството на слънчеви панели чрез дъщерното дружество SolarCity, където Елон Мъск е председател. Крайната цел е да се намали зависимостта ни от изкопаемите горива и да се насочим към устойчива енергия. Енергия, която може да се попълва по естествен път, има дългосрочна наличност и може да задоволи нарастващото търсене чрез практичност и подобрена енергийна ефективност.

Наследството на Мъск не спира дотук. Няколко години след дотком бума, след като осигурява продажбата на PayPal на eBay, той предприема нещо драстично различно от интернет стартъпите. В този случай той се насочва към космическото инженерство. Така преди близо 15 години, през 2002 г., той основава Space Exploration Technologies Corporation, по-известна днес като SpaceX, с поставената цел да намали драстично разходите за космически транспорт и да позволи на човечеството да стане междупланетен вид, като даде възможност за колонизиране и създаване на атмосфера на Марс. Като се има предвид, че що се отнася само до космическите пътувания, в историята има 4 действителни, законни случая, в които някой е успял да изстреля ракета в космоса, като те са станали възможни благодарение на Китай, Русия и Америка. Имаме 3, и да, познахте, четвъртият? SpaceX на Илон Мъск.

Доста високи и разнообразни цели, нали? Тогава защо ви разказваме всичко това, защо изобщо споменаваме всички тези различни проекти, когато целта на статията е да се говори за Neuralink? За да ви помогнем да отговорите на този въпрос, нека първо обърнем внимание, че когато разглеждате тези проекти, в основата си всички те имат една единствена по своята цел, макар и постоянно развиваща се, за да бъде в крак с новостите, цел.

Целта да се гарантира, че бъдещето на човечеството е свободно от всичко, което е най-подготвено да ограничи или дори напротив, да задуши чрез закъсняло остаряване нашия потенциален растеж или дори да доведе до допълнителни негативни прогнози за това, което предстои да се случи.

Продължавайки нататък, в интервюто на известния астрофизик Нийл деГрас Тайсън с Илон Мъск от епизода “Бъдещето на човечеството с Илон Мъск” на радио StarTalk, става ясно, че след като Мъск успява да осигури финансовите си средства чрез продажбата на Zip2, ранна кръстоска между Yellow Pages и Google Maps, той използва по-голямата част от парите, за да се включи по-късно в създаването на PayPal, като в крайна сметка го продава на Ebay и си тръгва със сто и осемдесет милиона долара (180, 000, 000$). Което, както се твърди, му помогнало да се улесни в един вид “психологическо-философска котва”, а също и в изходна точка, премахваща чувството на тревога, когато мислел как да помогне за приближаването на повече от неговите видения към реалността. Когато в същото интервю е попитан към кои индустрии би насочил вниманието си първо, след като достигне този етап на финансова сигурност, дали към автомобилната индустрия, или може би ако е имал мисли да се занимава с космически изследвания вместо това, Елон отговаря така;

[soundcloud url=”https://api.soundcloud.com/tracks/197004056″ params=”auto_play=false&hide_related=false&show_comments=true&show_user=true&show_reposts=false&visual=true” width=”100%” height=”450″ iframe=”true” /]

“Когато започваш да учиш в колежа, в първи и втори курс, имаш такива софистични философски лутания. И аз се опитах да помисля за това, кои са нещата, които ми се струват, че биха повлияли най-много на бъдещето на човечеството?

Наистина имаше пет неща, три от които ми се сториха интересни, за да се включа в тях. И трите, които смятах, че определено ще бъдат положителни: интернет, устойчива енергия – както за производство, така и за потребление, и изследване на космоса, по-точно удължаването на живота извън Земята.

Макар че никога не съм мислил, че действително ще участвам в това, беше нещо, което ми се струваше важно в абстрактния смисъл на думата. Но не и нещо, в което някога бих имал възможност да участвам.

Четвъртият беше изкуственият интелект, а петият – пренаписването на човешката генетика.

Това са просто петте неща, които смятах, че ще повлияят в най-голяма степен на бъдещето на човечеството.”

Както виждате, той е човек, чиято единствена цел е непрекъснатото подобряване на бъдещите перспективи на нашата раса, истински скулптор на съвремието. Много малко други хора биха имали визията и стремежа действително да постигнат цели като грандиозното изстрелване на истинска ракета за многократна употреба, първата по рода си в света, която наистина да излезе в космоса.

Въпреки това, не е дадена много обнадеждаваща информация относно последните 2 важни за Мъск и съответно за човечеството точки на интерес, а именно изкуствения интелект и пренаписването на човешкия геном. В предишни коментари, които той е правил, става ясно, че що се отнася до генетичното препрограмиране, въпросът е, че в световен мащаб генетиците са постигнали съгласие да не се опитват да препрограмират човешката ДНК.

Оказва се, че проблемът, с който се сблъсква, е по-скоро от моралната страна на спектъра, а не е техническа битка, която не може да спечели, така че това е друг вид проблем, който той и екипът му тепърва ще измислят как да преодолеят.

Въпреки това се случва Елон Мъск да проявява голяма загриженост за изкуствения интелект, неговото бъдеще и особено от работата ни за създаване на свръхинтелигентен ИИ (ASI), като казва, че “призоваваме демона”, а безопасността на ИИ представлява едно от трите (3) неща, за които той мисли най-много.

Смятаме, че с последното начинание на Елон Мъск, а именно оглавяването на Neuralink, третата компания, в която той е главен изпълнителен директор, са направени първите стъпки за преодоляване на някои от страховете за бъдещето, с които ще се сблъскаме. На първо място, по темата за съзнанието, Мъск е убеден, че съзнанието на човешко ниво е нещо черно-бяло, че то е уникално за нас и прилича на превключвател, който просто се включва в някакъв момент от процеса на еволюцията и никой друг животински вид, освен нашият, не го споделя. По отношение на мисълта дали съществува по-интелигентен извънземен живот, неговата гледна точка се свежда до това, че ние просто сме слаби компютри и всичко по-интелигентно от нас би било просто по-мощен компютър, а не нещо, което дори не бихме могли да възприемем, защото не е на същото ниво на съзнание като нас.

Затова голяма част от това, което се опитва да направи Neuralink, се свежда до премахване на нашите “тесни места”.

Нека първо да обясним какво представлява “тясното място” в този пример. В буквален превод тясното място се отнася до горната тясна част на бутилка, но в инженерната област тясното място определя явление, при което производителността или капацитетът на цялата система са ограничени от един или малък брой нейни компоненти или ресурси. Представете си, че източвате вода от стъклена бутилка, обръщате я с главата надолу и водата ще тече само толкова бързо, колкото позволява размерът на гърлото на бутилката, докато ако бутилка със същия капацитет бъде оформена като затворен цилиндър, с подвижна горна/долна част, служеща за нейно тясно място, скоростта на потока на водата няма да се повлияе негативно.

Хората имат подобни вградени “тесни места”, за които дори не подозираме. За целите на тази статия ще се съсредоточим върху тези, свързани с нашия ум. Например, ние сме ограничени в усвояването на нова информация от това колко бързо можем да я “изтеглим в мозъка си” и какво включва този процес, като например четене на нови книги, намиране на източници и най-важното – мозъкът работи като енкодер/декодер на информация. Остава ни да се научим как да разбираме новия информационен поток чрез създаване на работещ модел.

В това отношение математиката е чудесен пример за това как мозъкът ни може да се разглежда като декодер. Езикът на математиката позволява на някого, след като го разбира достатъчно прилично, да разглежда различни явления в природата по един по-абстрактен начин. Мозъкът ви знае, че ако хвърлите топка с определена кривина и с определена сила, тя ще удари цел на известно разстояние. Вие просто разбирате как да го направите и изчислявате всички необходими променливи в ума си. Но какво ще стане, ако трябва да запишете тази формула? Първо ще трябва да се научите как да кодирате информацията, която получавате със сетивата си в определен формат на код, който инстинктивно разбирате, на друг – в случая на езика на математиката. Именно тук първо трябва да можете да разберете този език и да преминете през процеса на записването му на хартия, след това да го тествате за грешки, за да се уверите, че не сме сбъркали, а всички тези задачи отнемат много време.

Но забележете как проблемът тук не е, че не можем да направим изчисленията, а че просто не можем да преобразуваме информацията в друг формат. Когато четем дадена задача, ние сме в процес на преобразуване на полученото съобщение във формат, който мозъкът ни може да разбере, с помощта на вече формирана за целта матрица. Калкулаторът, например, няма такива ограничения, той може да разбере кода.

Подобен пример би бил нашият език, за да разберете друг човек, който не говори езика, на който вие говорите, единият от вас трябва да научи езика на другия, след това да кодира мислите си на този език, да произнесе думите, за да могат двамата (2) да общуват чрез един и същ интерфейс и формат. Все пак това само по себе си предизвиква и определени ограничения, тъй като не можете да предадете дадена концепция перфектно само чрез думи, можете да предадете това, което имате предвид, само на повърхностно ниво.

Струва си да се отбележи, че макар да можем да се научим да правим нещо доста бързо, не запазваме способността да го правим със същата ефективност за дълъг период от време, защото това не е нещо, категоризирано като повтарящ се или необходим поведенчески модел, и следователно се счита от мозъка за ненужно в дългосрочен план. Мозъкът ни просто стига до заключението, че то не е част от рутината, към която имаме нужда да се приспособим. Природата просто следва пътя на най-малкото съпротивление. Затова и вие трябва да повтаряте нещо за прилично дълъг времеви прозорец. Защо?

За да го принудите наистина да достигне до това, което в психологията се нарича четвърти етап на компетентността, а именно несъзнателната компетентност, състояние, при което практикуваното умение става “втора природа” за вас. Но преди да достигнем до него, трябва да преминем през останалите етапи от пътя към усвояването на ново умение – несъзнателна некомпетентност, съзнателна некомпетентност и съзнателна компетентност.

Подобно на това да се научите да шофирате автомобил, в началото реагирате бавно и сте лазерно фокусирани върху всичко, но все още ви е трудно да виждате какво се случва около вас. Добрата новина обаче е, че въпреки първоначалните трудности, накрая можете дори да говорите с другите пътници, да слушате музика, докато сменяте скоростите и също така следите пътя. И всичко това по едно и също време! И това е част от затруднението, което изпитваме тук.

Най-новата компания на Елон Мъск, Neuralink Corp, има за цел да запълни пропастта между хората и компютрите и да сведе до минимум тясното място, от което страда всеки от нас с невероятната си маса от 86 милиарда неврона, след около 8 до 10 години чрез свързване на мозъците ни с компютрите посредством свръхвисокоскоростно решение, базирано на облак.

Как смята да постигне това? По същество това е още един инструмент, с който можем да разполагаме, подобно на начина, по който можем да вземем чук, ако трябва да забием пирон или да счупим гайка, или да облечем дрехи, за да се предпазим от студа, тъй като не сме развили достатъчно козина, или как използваме оръжия или ножове, за да се защитим, когато нямаме нокти или не сме развили други средства за естествена защита. Накратко, тя има за цел да доведе до разширяване на самите нас, което служи като средство за смекчаване на различни недостатъци в еволюционното ни развитие чрез технологиите.

Тъй като нашата цивилизация се е формирала в продължение на много хиляди години, ние стоим на раменете на гиганти и това, което сме научили през годините, с различен успех се предава като информация през поколенията. Направили сме всичко възможно да го запазим, за да могат бъдещите хора да бъдат по-добре оборудвани с така необходимите знания за това как да се справят по-добре със света.

Въпреки това голяма част от тази информация също е била изгубена или е трудно да се доберем до нея. Освен това това, в което хората имат широка вяра, както показва историята, се приема за чиста монета. Без критична мисъл, която да поставя под въпрос нашите открития. Сред последните примери е как хората са вярвали, че Земята е плоска, или че сме в центъра на всичко – колкото по-известна е една информация и колкото по-малка е вероятността тя да бъде опровергана, толкова по-вероятно е тя да се превърне в догма, нещо подобно на “универсална истина” за всички, които я проповядват.

Но това си има и полезни страни, тъй като когато съчетаем езика с технологиите, можем да формираме хипотези, да ги проверяваме и в крайна сметка да стигнем до теории, които очакват още нова информация, за да бъдат опровергани, но най-доброто, което може да се извлече от това, е, че с времето ставаме все по-малко невежи за истинските истини за това, което се случва около нас. Колкото по-бързо протича целият този процес, толкова по-добре за нас.

С времето информацията е ставала и става все по-свободно достъпна, а ние имаме изобилие от нови възможности за избор и места за изследване в сравнение дори с хората отпреди 25 години. С развитието на интернет и начина, по който той се превърна в универсален, това даде началото на немислими преди изобретения, които иначе никога не биха видели бял свят.

Разбира се, всичко наистина се раздвижи след появата на интернет. Той даде на и без това доста добре развитата човешка раса още едно огромно средство за комуникация и обмен на информация, инструмент, който чрез интерфейс може да ви донесе всичко по света до вас.

Това, което Neuralink иска да създаде на първо време, е интерфейс мозък-машина (BMI), свързан с мозъка. Един от разработчиците го нарича “устройства с размер на микрона”, които работят съвместно с мозъка, като целта е след около четири (4) години да се пусне на пазара нещо, което на първо време ще помогне при някои тежки мозъчни увреждания (инсулт, раково увреждане, вродени).

Някои от основните пречки, с които се сблъскват, се крият най-вече в няколко области. Широчината на честотната лента, необходима за работата на BMI, и прилагането на имплантирането на BMI. Понастоящем сме в състояние да записваме и евентуално да разбираме информация, която идва от твърде малък брой едновременно записани неврони, и се нуждаем от много по-голяма честотна лента, за да може тази идея дори да се доближи до възможното успешно изпълнение, така че това е един от проблемите. Другият проблем, който споменах, е изпълнението на самото устройство, което, ако трябва да се подложите на операция за отваряне на черепа, за да можете да се възползвате от тази технология, може да се окаже твърде скъпо и ограничено за всякакви надежди за започване на практически, широкомащабен процес на изпълнение.

След като тези и всички останали проблеми бъдат изгладени, пред нас е инструмент, който е част от вас, както и всичко останало, дава ви много по-голям контрол върху информацията и всичко, което сте, вече няма да се ограничава само до частите на тялото ви, не. Ще можем да комуникираме безжично с облака, с компютрите и с мозъците на всички останали, които нямат нищо против да им бъде инсталиран подобен интерфейс. Представете си, че нищо не стои между вас и всяка концепция, която искате да разберете, че не се налага да се справяте с никакви пречки, когато става въпрос за получаване или изпращане на информация. Бихме преминали в нова ера отвъд информационната ера и буквално бихме модернизирали начина, по който използваме едно от най-старите си творения – комуникацията – свързвайки отделните мозъци на човечеството в един супермозък.

Разбира се, все още сме далеч от това, има много неизвестни, които повдигат допълнителни въпроси за цялостните шансове за успех, това е нещо, което, когато се замислим, е просто предизвикателство да се обхване главата, но след това си спомняш, че начело на тази разработка е не кой да е, а Илон Мъск, и с него, който си е поставил за цел да ускори появата на интерфейса на целия мозък, сме много оптимистично настроени за бъдещето!

Абониране
Уведомяване за
guest
0 Comments
Отзиви на потребителите
Вижте всички коментари